За нас

Моят, Добруджански край е моя обич и вдъхновение. За него съм написал най-хубавите си стихотворения. Матей Шопкин ми казва, че моите стихотворения са патриотични, че той и аз сме от „една и съща кръв“. Тоест, аз пиша като него и може би един от поръчителите, за да стана член на Съюза на българските писатели е той, като бях студент бях един от редакторите на университетският вестник във Велико Търново, „Наука и труд“.

По повод на излизащия вестник за 24-ти май редакторът на института професор, член, кореспондент Александър Бурмов, който беше от Бяла черква, трябваше да напише уводната статия на вестника. Отидох у тях да я взема, но той не беше я написал. Тогава той ми каза: отиди, седни на една пейка в парка и ме почакай, аз ще я напиша и ще ти я дам. Седнах и зачаках. След известно време Бурмов дойде при мене, даде ми статията и ми каза: Ето статията, прочети я и където трябва я поправи! Може ли да си представите, аз един студент да поправя написаното от професора? По него време аз публикувах мои стихотворения във вестника. Сложихме статията във вестника на първа странница и върху нея сложихме червени рози за празника.

Като писател когато продавах мои книги посещавах всички училища. При мое посещение в училище „Добри Чинтолов“ имах среща с учениците. Тогава едно момиченце ми подаде една метална фигурка за спомен. Тогава аз им четох мои приказки. Много от моите книги са получавали известни писатели. На Николай Хайтов пратих книгата с приказки „Златната колесница“. Той ми благодари и написа, че съм написал много хубави приказки и да продължавам да пиша.

Много библиотеки ми благодариха за дадените от мен книги, „Пенчо Славейков“ - Варна, „Дора Габе“ - Добрич, читалищна библиотека „Йордан Йовков “ - Добрич, Балчик, Каварна и много други. В нашето село в читалищната библиотека „Христо Ботев“ всички мой книги са подредени там. Един от читателите ми каза, че е чел моят роман „Мрак над равнината“ и казва , че съм го написал като Йовков. Един от редакторите на моята книга „Живях в облаците“ стана с удоволствие професор, доктор Симеон Хаджикосев, който каза, че съм го написал превъзходно. Книгата ни „ Запявар славей “ няколко пъти бе представена по радио София. Много от столичните вестници като „Словото днес“ и др. публикуват редовно мои творби.
(Лично написано от Славейко Чамурлийски)

СЛАВЕЙКО ЧАМУРЛИЙСКИ е роден в с.Житен, Добричка област. Пише за възрастни и деца. Той е един от българските писатели с утвърдено име в детската литература. Има издадени 55 книги, сред които романи, разкази, гатанки, приказки, басни, лирика, народни песни, фейлетони, афоризми, детски книги, стихотворения и др.

Авторът е завършил история и българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и журналистика в Софийския университет "Климент Охридски".

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза българските журналисти.